Митове за аутизма: може ли „лошото родителство“ да е причина за аутизъм?
В обществото съществуват безброй митове и заблуди относно аутизма и по-конкретно по въпроса за етиологията и факторите, допринасящи за развитието на разстройствата от аутистичния спектър. До известна степен това се дължи на факта, че в миналото точните причини дълго време не са били известни, а и досега няма еднозначен отговор по този въпрос. Така в публичното пространство се разпространяват недоказани твърдения, превръщащи се в митове и затвърждаващи се с времето.
Описание и произход на мита за „лошото родителство“
Понастоящем разстройствата от аутистичния спектър се класифицират като разстройства на невроразвитието, при които множество генетични фактори и фактори на околната среда играят роля в изразяването им. Ролята на родителите на деца с аутизъм е широко дискутирана, като се започне с теорията на Канер, според която майките са виновни за аутизма на децата си. Канер твърди, че аутизмът може да е причинен от "майките-хладилник", майките които са студени и неемоционални. Това схващане за "майката-хладилник" е застъпено и от други известни теоретици в областта, най-вече Бетелхайм, който в своята книга възприема психоаналитичен подход и описва как преживяването на родителско отхвърляне и родителска безчувственост по време на ранното развитие може да попречи на развитието на Аз-а при бебетата, които впоследствие развиват повишено социално оттегляне. Неговата хипотеза е, че липсата на подходяща ранна емоционална стимулация уврежда развиващата се нервна система, което води до дефицити в развитието на личностното формиране и интелектуалното функциониране. Впоследствие Бетелхайм изказва предположението, че алтернативната среда с по-емоционално стимулиращи условия би позволила на децата да се откажат от аутистичните си стратегии за справяне или защита.
Оттогава насам понятието "майка-хладилник" е силно критикувано и отхвърляно. Няма научна емпирична подкрепа за идеята, че майките са причина за аутизма на децата си или че им липсва рефлексивно функциониране и не са чувствителни към нуждите на своите деца. Всъщност широко разпространено се приема, че майките не са причина за аутизма при децата.
Научни данни и изследвания, които показват, че митът е грешен
През 1964 г. Бърнард Римланд публикува книгата си "Детски аутизъм: Синдромът и неговите последици за невронната теория на поведението". Самият Римланд е имал дете, диагностицирано с аутизъм, и книгата има за цел да разгледа биологичните теории за развитието. Идеята, че лошото възпитание е причина за аутизма, бива многократно оспорвана и в крайна сметка отхвърлена. Тази тенденция, водена от изключително ефективното лобиране на родителите, води до бум на изследванията в областта на невробиологията, познанието, генетиката и поведенческите и медицинските интервенции при разстройствата от аутистичния спектър.
Силно доказателство срещу необоснованото мнение, че аутизмът е резултат от небрежно родителство, идва през 1977 г. от Folstein и Rutter и първото систематично, подробно проучване на двойки близнаци, в които има поне едно дете с аутизъм. В това проучване 11 от двойките близнаци са монозиготни (почти с идентични генетични характеристики), а 10 са дизиготни (споделят приблизително половината от генома си един с друг). Основната констатация е, че четири от двойките монозиготни близнаци са конкордантни (и двамата имат аутизъм), докато нито един от дизиготните близнаци не е бил такъв. Освен аутизъм, девет от единадесетте монозиготни двойки са били конкордантни по отношение на някаква форма на когнитивно увреждане в сравнение с една от десет двойки дизиготни близнаци.
Изследователите стигат до заключението, че аутизмът и другите нарушения на невроразвитието имат силен генетичен компонент. Но факторите на околната среда също трябва да допринасят за етиологията на аутизма.
На база на обсъжданите взаимовръзки между родителите и техните деца, диагностицирани с аутизъм, е изказана хипотезата, че дете, което не предлага взаимна обич или комуникация, може да формира родителски стил, който да изглежда "студен". Освен това тежестта на разстройството на детето, включваща както първични симптоми, така и съпътстващи разстройства, може да доведе до каскада от разпространение на стреса, който в крайна сметка се проявява в гняв и депресия при родителите. Всъщност множество проучвания разглеждат стреса при отглеждането на дете с аутизъм – ефекти, предизвикани от детето – и необходимостта от подкрепа на тези родители, поради техния дистрес, свързан с това, че имат дете, което може да има дълбоко изразено социално общуване,трудности в емоционалното и поведенческото поведение, както и предизвикателствата при намирането на адекватни услуги, подпомагащи състоянието на децата. В допълнение към тези психологически реакции при отглеждането на дете с аутизъм, родителят, който изглежда дистанциран и проявява собствени социални дефицити, подкрепя идеята за генетична основа на аутизма, т.е. характеристики, насочващи към широк фенотип на аутизма.
Въпреки това все повече доказателства показват, че поведението на родителите играе роля в развитието на децата с аутизъм, както и при децата с типично развитие. Някои от най-ранните проучвания, разглеждащи ефектите, обусловени от родителите, и родителското поведение, се отнасят до ролята на привързаността при бебетата с аутизъм. По този начин ранните изследвания в областта на родителството и взаимоотношенията между родителите и децата не само описват двупосочните негативни влияния, но предполагат, че родителската чувствителност, синхрон и подкрепата също са от значение; че децата с аутизъм могат да формират привързаност, и освен това могат да бъдат сигурно привързани към своите майки.
Заключение/идеи как да се оборва митът в социалните медии
Въпреки че теорията за „лошото родителство“, причиняващо детски аутизъм, е развенчана научно преди десетилетия, за съжаление, митът не е изкоренен изцяло. Както често се случва с подобни митове, щом едно погрешно разбиране се разпространи – независимо колко погрешно е то – промяната на мисленето на обществото може да бъде бавен и труден процес. Изключително важно е обаче развенчаването на този мит – да се обяснява защо тази информация е невярна и какво е накарало хората да повярват в нея. Потенциалните негативни ефекти върху родителите точно от този мит са значителни. Изследвания показват, че родителите на деца с аутизъм са подложени на огромен срес и това вляие на психичното им здраве. Митът за „лошото родителство“ допълнително вменява вина и самокритика в родителите, които страдат от факта, че са причинили състоянието на своето дете.
Важно е този и други подобни митове за аутизма да бъдат публично опровергани и да се говори повече за истинските причини, които пораждат аутизма. В медиите трябва да присъства повече доказана информация, подкрепена с научни данни, която да оборва грешни теории и същевременно да спечели доверието на хората в истинността си. Колкото повече и по-често вярната и доказана информация присъства в медиите и се затвърждава за сметка на невярната, възможността подобни митове да се опровергават става все по-голяма.
07.07.2025
Детско развитие