Когато детето крещи, плаче неудържимо или реагира с гняв, много майки и бащи се колебаят какво е „правилното“ поведение – дали да успокоят, дали да поставят граници, дали да игнорират или да накажат. В тези моменти не само детето, но и възрастният е емоционално претоварен.
Истината е, че силните емоции в детството не са признак за лошо възпитание или характеров проблем. Те са част от нормалното развитие и отразяват все още незрялата способност на детето да регулира вътрешните си състояния. Когато разберем какво стои зад тези реакции и каква е нашата роля като възрастни, можем да преминем от безпомощност към осъзната подкрепа – без наказания и без излишна вина.
Какво е емоционална регулация и защо децата нямат тази способност по рождение?
Емоционалната регулация е умението да разпознаваме емоциите си, да ги изразяваме по подходящ начин и да сме способни да се успокояваме, когато тези емоции станат твърде интензивни. Това умение обаче не е придобито по рождение и децата в ранна детска възраст не го притежават. От невробиологична гледна точка, способността за самоконтрол и регулиране на емоциите зависи от развитието на префронталната кора – област от мозъка, която узрява бавно и продължава да се развива през цялото детство и юношество, чак до ранната зряла възраст. Затова, когато детето крещи, плаче или удря, то не „отказва да се контролира“ – истината е, че то все още не е способно на това.
Често възрастните възприемаме истериите и „лошото“ поведение на детето като проява на инат, манипулация или липса на възпитание. В действителност, те са сигнал за вътрешно претоварване, с което детето не може да се справи само. Най-честите причини за силни емоционални изблици са: умора или глад; твърде много стимули; фрустрация (иска нещо, но не може да го получи); липса на думи за това, което преживява; нужда от близост и сигурност.
Когато детето няма умение да се справи с прекалено силните емоции, които бушуват в него, то има нужда от подкрепата на възрастен да разбере какво се случва с него, как може да разчете тези сигнали на тялото си и да се научи на механизми за справяне с тях. В точно тези моменти то няма нужда от обвинения, наказания или игнориране – напротив, ние възрастните и нашите адекватни реакции в дадената ситуация, е това, от което детето има нужда, за да заучи детето по правилен начин здравословни стратегии за справяне с бушуващите емоции.
Какво не помага при подобни ситуации: В момент на истерия детето е в състояние на силен стрес. „Мислещият“ или рационален мозък е временно недостъпен, затова е този момент детето не чува обяснения, няма да имат ефект наказанията, а заплахите увеличават страха и гнева. Детето не се учи да регулира емоциите си чрез страх – то се учи чрез връзката с възрастния. Ето защо има едно важно правило, към което родителите трябва да се придържат: Първо успокояване, после възпитание.
Ролята на възрастния и неговото спокойствие в кризисни ситуации е изключително важна. Децата регулират емоциите си чрез нас. Те „заемат“ нашата нервна система, когато тяхната е претоварена. Когато възрастният говори спокойно, физически и емоционално е наличен и същевременно не засрамва и не отхвърля поведението на детето, тогава детето постепенно се успокоява и учи, че силните емоции са поносими.
Как да реагираме по време на истерия – практични стъпки:
- Запазете спокойствие, доколкото е възможно! Не е нужно да сте перфектни – достатъчно е да сте по-спокойни от детето.
- Назовете емоцията! „Виждам, че си много ядосан.“ „Това е много трудно за теб.“
- Поставете ясна граница по спокоен начин! „Разбирам, че си ядосан, но не мога да позволя да удряш.“
- Бъдете близо! Някои деца искат прегръдка, други – просто присъствие. Усетете от какво се нуждае вашето дете и му го дайте.
- Изчакайте бурята да премине! Когато емоцията спадне, детето отново може да чува и учи.
Извън кризисните моменти е моментът, когато можем да развиваме емоционалната интелигентност и регулация на децата. Именно защото истинското учене се случва, когато детето е спокойно, то трябва да използваме именно споделените моменти заедно с децата, за да работим в тази посока. Няколко полезни подхода, които да приложим в ежедневието:
- говорете за емоции в ежедневието – назовавайте ги с цел детето да се научи по-лесно да ги разпознава, когато ги преживява;
- четете книжки за чувствата – дискутирайте ситуациите, описани в книжките, давайте примери, с които детето се свързва;
- показвайте собствения си начин на справяне – споделяйте моменти и ситуации, които са се случили с вас на достъпен и разбираем за детето език;
- създавайте предсказуема рутина – децата имат нужда от предвидимост в ежедневието си, за да се чувстват сигурни и подготвени за случващото се с тях;
- хвалете усилията, не „доброто поведение“ – всяка малка стъпка към желаното поведение е повод за добра дума от ваша страна – децата имат нужда да чувстват подкрепа за положените усилия.
Кои чести грешки допускат родителите? Тези т.нар. грешки са напълно разбираеми в момент на силни емоции от страна на детето. Родителите лесно се поддават на своите силни емоции и проявените реакции от тяхна страна са човешки. Много родители наказват в разгара на емоцията, дават дълги обяснения или сравняват с други деца. Това се случва на всички нас - важното е да сме достатъчно осъзнати, когато допускаме тези грешки и, когато бурята отшуми, да си дадем сметка какво е можело да направим в дадената ситуация и при следваща криза да реагираме по-осъзнато и да превъзмогнем грешките, допуснати преди.
Важно е да си припомняме, че, когато детето преживява силни емоции, то има нужда не от наказание, а от водач. От възрастен, който да покаже, че гневът не е опасен и че с подкрепа може да бъде преживян. Емоционалната регулация не се учи за ден. Тя се изгражда бавно – чрез връзка, търпение и повторение.
И най-важното:
Силните емоции на децата не са страшни – те са важен урок както за тях, така и за родителите, когато ги разпознаваме, приемаме и знаем как да ги регулираме.